Развитието на съвременното общество, пазарните ценности и държавността неминуемо води до утвърждаването на отношения, подвластни на изградения в страната правов ред. Още Аристотел определя човека като „zoon politicon” (обществено животно), което е „задължено” да живее и да се съобразява както със себеподобните си, така и с общоприетите ценности.

   В ежедневието си, човек макар да не си дава ясна сметка, е непрестанно „изложен” на обществено регулиране. Нека започнем от „Закона за движение по пътищата”, докато се придвижим сутрин до работа, преминем през почивките за бързо похапване, чието качество е гарантирано от  „Закона за храните” и завършим вечерта на телевизионната честота, предоставена и лицензирана по „Закона за радиото и телевизията”. Законите, било то добри или лоши, са основния двигател в развитието и запазването на обществения строй.

   Един от основните принципи залегнал още в римското право, но запазен и до днес е DURA LEX, SED LEX (лош закон, но закон), така че човек е длъжен да го съблюдава и да му се подчинява, както и да съобразява цялата си, било то лична или професионална, дейност с повелите на нормативната база.

   В правова държава и в общество, основано на върховенството на закона, адвокатът има особена роля. Неговите задължения не се изчерпват с изпълнението на дадения му мандат, а произтичат и от традициите на вековната професия.

   Адвокатът трябва да служи както на интересите на правосъдието, така и на законните интереси и права на физическите и юридическите лица, които са му поверени да отстоява и защитава.

   Адвокатът е фигурата, която успешно прави връзката между утвърдения правов строй и индивидуалното желание за съществуване, развитие и просперитет на индивида.

   Адвокатът е фигурата, която спомага за нормалното развитие на гражданските и бизнес отношения, както посредством превантивната функция обусловена от познаването на закона, така и чрез правилното интерпретиране на закона, когато някое субективно право бъде нарушено или застрашено.